ЖЕНАТА В МЪЖКАТА МИ ПЕСЕН
Най-сетне смъкнах зимния шинел.
Разтрих се с три калъпа от сапуна.
Напръсках се с „Бандерас” и „Шанел”,
че да не ти мириша на маймуна.
За да не ти изглеждам на глупак,
и да не ми се караш твърде строго,
за смелост пих три бирички на крак,
понеже, като седна, пия много.
Дори брадата клъцнах си със кеф! –
да не боде, когато те целуна.
През зимата спестих и някой лев –
ще те почерпя баклава тригуна!
И – ей ме, на – във София дойдох –
направо Слай, Бат Арни и Брус Уилис.
Ще ме прегърнеш – и ще кажеш: – Ох! –
което значи – здрасти, как си, мили?
Е, как да съм?... В Софийското поле
със влака спрях – сиротен и бездомен –
за да те видя – в пролетно рокле,
каквато влезе в моя стих – и спомен.
Дойдох ти – по-наточен от ренде –
бях впрегнал сексапил и чар, либидо.
Но ти при мен така и не дойде –
целунах те насън – и си отидох.
Тъй си живях – на щур автопилот.
Гнездата мои вятър ги отнесе.
Какво пък – и това си е живот! –
да си Жената в мъжката ми песен.
© Валери Станков Всички права запазени
бях впрегнал сексапил и чар, либидо.
Но ти при мен така и не дойде –
целунах те насън – и си отидох.
Ах, разсмя ме, толкова подготовка и нищо