Жените

Жените в моя живот!

Така и не успяха да ми сложат хомот!

Умни, красиви, понякога забавни,

бяхме млади, а времената – славни.

Влюбвах се искрено в всяка от тях,

да обичаш и  да любиш не е грях.

Раздавах им любов, част от моето сърце,

то е голямо, но не остана за мене!

Искрен бях и гледах ги в очи,

обичах ги и при раздяла със сълзи.

Една от тях ме дари със синове добри.

Уви, сега без Татко си са, но не са сами.

Подарявах им роза и стих дори,

дали са ме разбрали, някой да, други надали!

А само как боли! При раздяла! Как Боли!

Животът продължава и след това. Нали!

Не трябва да се отчайваме, макар и сами!