Тишината бучи във ушите ми.
Може би, защото съм сама.
Вятърът мълчи във косите ми,
припявайки моята тъжна история:
Тя бе девойка – грациозна и мила,
обичаща малките, прости неща.
Живееше волна и много щастлива,
докато на прага й не спря любовта.
Очите й блеснаха в първия миг,
сърцето във трепетен танц се понесе,
като слънцето грееше нейният лик
и сякаш земята се бавно разтресе. ...