tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
23 мая 2008 г., 13:00

Женска орис 

  Поэзия
940 0 17

Тишината бучи във ушите ми.

Може би, защото съм сама.

Вятърът мълчи във косите ми,

припявайки моята тъжна история:

 

Тя бе девойка – грациозна и мила,

обичаща малките, прости неща.

Живееше волна и много щастлива,

докато на прага й не спря любовта.

 

Очите й блеснаха в първия миг,

сърцето във трепетен танц се понесе,

като слънцето грееше нейният лик

и сякаш земята се бавно разтресе.

 

Не биде дълго замъглението нейно.

Скоро отидоха си вярата и надеждата,

че любимият ще я обича вечно,

че любовта не ще се назовава Самота.

 

Спри, Ветре, недей ме огорчава –

аз не съм предишната девойка!

Днес съм силна и нищо че съм пак сама

макар и тъжна, Благословена съм Жена!

© Марина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен стих! Жената трябва да е силна - каквато си ти! Прегръщам те!
  • Много хубав стих! Особено ако е за жената той придобива ново измерение, много жени в света се опитват да извоюват хубаво положение сред обществото, но в България смятам това, че се успяло, щом имаме толкова талантливи поетеси и авторки!
  • Благодаря на всички ви за прекрасните коментари, радвам се, че стихът ми ви е харесал
  • и аз мисля, че жените заслужаваме повече щастие. Поздрав
  • харесва ми емоцията в стиха ти браво!
  • Важното е да бъдеш ЖЕНА. А любовите - те идват и си отиват както вятъра.
  • Много силно. Желая ти успех. ДЖУДИ
  • Прекрасен стих, Марина!Пожелавам ти много щастие!
  • Бъди щастлива!!!
  • Бъди благословена!!!
  • Аз просто... не мога да.. напиша.. нищо смислено... Остави ме без думи..
    Чудесен е, Инка!!!!!!!!!!!!!
  • Как ще е твоята орис? Имаш страхотна компания, а сега сезонът на любовта е в разгара си!
    Нали така
  • с обич за тебе, мила Марина!
    имаш поща
  • Благодаря ти, Магинка! Твоят вариянт за край много ми хареса и затова реших да го използвам. Надявам се да не се обидиш! Прегръщам те
  • ...Спри, Ветре, недей ме огорчава-
    аз не съм предишната девойка!
    Днес съм силна и нищо че съм пак сама
    макар и тъжна, Благословена съм Жена!...

    с много силни чувства е писан този стих...трогна ме...
    с много обич, мила Марина...Благословена си...!
  • Мартина, това е моята женска орис, а иначе опази Боже да е ориста на жената като цяло... То тогава нямаше да ги има всички онези прекрасни влюбени женски стихове в сайта. Благодаря ти
  • Не съм особено съгластна, че точно това е ориста на жената, но... стихът е много емоционален и искрен. Хареса ми!
Предложения
: ??:??