23.05.2008 г., 13:00 ч.

Женска орис 

  Поезия
1033 0 17
Тишината бучи във ушите ми.
Може би, защото съм сама.
Вятърът мълчи във косите ми,
припявайки моята тъжна история:
Тя бе девойка – грациозна и мила,
обичаща малките, прости неща.
Живееше волна и много щастлива,
докато на прага й не спря любовта.
Очите й блеснаха в първия миг,
сърцето във трепетен танц се понесе,
като слънцето грееше нейният лик
и сякаш земята се бавно разтресе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??