Patrizzia (Надежда Ангелова)
2303 18272
24 февр. 2020 г., 10:42  

Женско стихотворение 

  Поэзия » Философская
873 3 9

И уж растях, и дните умаляваха
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.

 

Болеше ме, но слабосттта  опазила,
залъгвах си по женски орисията.
И в грешната си женственост доказала,
че пак жена родила е месията.

 

Увълчих се и загрубя душата ми,
от "дружески" ножове. Все нечакани.
Но моля, не съдете по делата ми,
по думите ми - стихове изплакани.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??