24 feb 2020, 10:42  

Женско стихотворение 

  Poesía » Filosófica
900 3 9
И уж растях, и дните умаляваха
и от мечти укрепваха крилата ми.
Богата бях, не исках , а ми даваха,
не съдех, а осъждат добротата ми.
Болеше ме, но слабосттта опазила,
залъгвах си по женски орисията.
И в грешната си женственост доказала,
че пак жена родила е месията.
Увълчих се и загрубя душата ми,
от "дружески" ножове. Все нечакани.
Но моля, не съдете по делата ми,
по думите ми - стихове изплакани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??