ЙЕРОГЛИФ НА НАДЕЖДАТА
Като балонче, кацнало на тръни,
вместо да литна с птиците на юг,
на мене все по-често ми се съни,
че някой ден и аз ще кажа: – Пук!
Ще изгърмя – и после ще се срина –
безжизнено парцалче от найлон.
Ще ми виси кончѐто от коприна –
печална струна, неиздала стон.
Дъхът ми ще се връща – ненадеен,
дори и под отвъдните слънца.
И вятър моя стих ще ветролее ...