ЙЕРОГЛИФ НА НАДЕЖДАТА
Като балонче, кацнало на тръни,
вместо да литна с птиците на юг,
на мене все по-често ми се съни,
че някой ден и аз ще кажа: – Пук!
Ще изгърмя – и после ще се срина –
безжизнено парцалче от найлон.
Ще ми виси кончѐто от коприна –
печална струна, неиздала стон.
Дъхът ми ще се връща – ненадеен,
дори и под отвъдните слънца.
И вятър моя стих ще ветролее
в читанките на вашите деца.
Ще бъда мак. И шапчица на жълъд.
Или в небето – птичи йероглиф.
Животът ми не беше много дълъг,
но затова пък беше тъй красив!
Ще мина кукувичата си прежда,
преди, смирен, да събера пети.
Купете си един балон надежда? –
и нека тя в душата ви лети!
© Валери Станков Всички права запазени
Интересно и оригинално съчетание от носталгия и оптимизъм.Поздравления!