3 сент. 2011 г., 14:10
Жигосали сме се сами със Болка -
и телата тленни, и душите -
страданието приели са
безропотно, без съпротива ...
Нима като перпетуум мобиле
ще следва ни то - и ще изпива
безжалостно на мислите - дъха,
на всяка наша крачка - силата?
Разпънати на кръст - замръкваме...
Осъмваме отново за разпъване...
Но... нашият живот единствен тук е -
дарен ни от Небето - вечното, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация