ЖИГОСАЛИ СМЕ СЕ САМИ

Жигосали сме се сами със Болка -
и телата тленни, и душите -
страданието приели са
безропотно, без съпротива ...
Нима като перпетуум мобиле
ще следва ни то - и ще изпива
безжалостно на мислите - дъха,
на всяка наша крачка - силата?
Разпънати на кръст - замръкваме...
Осъмваме отново за разпъване...
Но... нашият живот единствен тук е -
дарен ни от Небето - вечното,
с човешка обич - в обич
към човека да пребъдваме.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

HrisMelodia (Хрис)

2011-09-03T15:47:38+03:00

тюркоаз, mili_bg, ZAPP, благодаря за топлите думи!
ZAPP (Запрян Колев)

2011-09-03T15:23:10+03:00

Точен и необходим анализ, за да преминем натакък към просветлението.Всичко е тук, в сърцето!Поздрав!
mili_bg (Милена Христова)

2011-09-03T14:42:05+03:00

"Обич в обич",Да бъде!!!
тюркоаз (Мариола Томова)

2011-09-03T14:37:23+03:00

Хубави мисли!
Привет!

Жигосали сме се сами

ЖИГОСАЛИ СМЕ СЕ САМИ

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas