юни 2014 Румяна Славова 

                                  на баба ми 

                                 Добрите хора бързат 

                                       обич да раздават - 

                                знаят - ще си идат рано! 

Ониксово тъмни две очи 

кротко и усмихнато поглеждат 

там отгоре, дето е любов и мир... 

Очи тъй мили с хитри весели искри 

всяка моя крачка съпровождат! 

И вече светлина е! Тишина! 

Феерична е душата твоя, 

като гълъб се възнесла в небеса 

сред изобилие и синя радост! 

Ореолът на живот, достойно изживян, 

там косите ти ще украсява! 

Ще почиват твоите ръце - 

люлка, в нощите безсънни, 

на деца и внуци! 

Сега, наместо тежък труд, 

уханни цветове ще галят! 

Не ще притискат мъки твойто сърчице - 

ще се слее с полета на вятъра! 

И ручеи ще ромолят кристални - 

от сълзите твои някога изплакани! 

С песен ангелска 

ще се рееш в танц въздушен 

в изплетена от слънчеви лъчи премяна! 

Сега нозете ти са леки, леки... 

Болките стопиха се. 

Останаха във смъртно тяло. 

По-жива си от всякога - 

отново млада! 

Душите възраст нямат! 

Обичта, раздадена без мярка, 

вечно ще ти топли и ще свети! 

А омесените бели хлябове 

днес за теб ще бъдат 

златни райски ябълки! 

Бог приготвил ти е място 

в свойто царство - 

към теб грижовно длан протяга! 

Зная - "с нетърпение ще чакаш"... 

Ще се срещнем някога отвъд 

в безкрая!