юни 2014 Румяна Славова
на баба ми
Добрите хора бързат
обич да раздават -
знаят - ще си идат рано!
Ониксово тъмни две очи
кротко и усмихнато поглеждат
там отгоре, дето е любов и мир...
Очи тъй мили с хитри весели искри
всяка моя крачка съпровождат!
И вече светлина е! Тишина!
Феерична е душата твоя,
като гълъб се възнесла в небеса
сред изобилие и синя радост!
Ореолът на живот, достойно изживян,
там косите ти ще украсява!
Ще почиват твоите ръце -
люлка, в нощите безсънни,
на деца и внуци!
Сега, наместо тежък труд,
уханни цветове ще галят!
Не ще притискат мъки твойто сърчице -
ще се слее с полета на вятъра!
И ручеи ще ромолят кристални -
от сълзите твои някога изплакани!
С песен ангелска
ще се рееш в танц въздушен
в изплетена от слънчеви лъчи премяна!
Сега нозете ти са леки, леки...
Болките стопиха се.
Останаха във смъртно тяло.
По-жива си от всякога -
отново млада!
Душите възраст нямат!
Обичта, раздадена без мярка,
вечно ще ти топли и ще свети!
А омесените бели хлябове
днес за теб ще бъдат
златни райски ябълки!
Бог приготвил ти е място
в свойто царство -
към теб грижовно длан протяга!
Зная - "с нетърпение ще чакаш"...
Ще се срещнем някога отвъд
в безкрая!
© Румяна Славова Todos los derechos reservados