Живей?

10 дек. 2014 г., 07:50

Поэзия

463 0 1

В клетка съм, не мога да изляза

и никъде не виждам моя ключ.

Около мен лица изгряват и залязват;

дни, съдби.И всеки ми е чужд.

Всичко ми е празно, а далече

като мираж, чертан от жажда,

е спасението. Стигнал ли е някой вече?

Или стотици в клетки тъжно гледат го?

То сякаш въобще не съществува,

илюзия въздушна на затворници.

Струва ми се че сме най-свободни

когато сме затворени във гробници.