Живей?

10 dic 2014, 7:50

Poesía

462 0 1

В клетка съм, не мога да изляза

и никъде не виждам моя ключ.

Около мен лица изгряват и залязват;

дни, съдби.И всеки ми е чужд.

Всичко ми е празно, а далече

като мираж, чертан от жажда,

е спасението. Стигнал ли е някой вече?

Или стотици в клетки тъжно гледат го?

То сякаш въобще не съществува,

илюзия въздушна на затворници.

Струва ми се че сме най-свободни

когато сме затворени във гробници.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2014-12-13T11:57:35+02:00

Защо е толкова тъжно и без вяра,самото заглавие те призовава да живееш,колкото и трудно да е, от живота по голяма свобода-няма!