17 июн. 2023 г., 06:58

Живи! 

  Поэзия » Философская
169 2 0
Вървя към себе си по твоя път
със своите нестихващи надежди.
Живее ми се още в тази плът,
че рано е за ново обзавеждане.
Все още е прибързано да лягам,
увѝт със нафталинови чаршафи,
макар и неведнъж заклевал се във Дявола,
аз никога не дадох си душата...
Кога ще бъдем с теб евакуѝрани
от този свят така студенокръвен,
където щастието Господ вакуумирал е
да вдишаме, едва в домът си дървен... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??