Вървя към себе си по твоя път
със своите нестихващи надежди.
Живее ми се още в тази плът,
че рано е за ново обзавеждане.
Все още е прибързано да лягам,
увѝт със нафталинови чаршафи,
макар и неведнъж заклевал се във Дявола,
аз никога не дадох си душата...
Кога ще бъдем с теб евакуѝрани
от този свят така студенокръвен,
където щастието Господ вакуумирал е
да вдишаме, едва в домът си дървен...
И въпреки отчаяната мисъл,
аз вярвам във изстраданата сила!
Неписаното нам ще го напишем.
Смъртта да ни прощава, но сме живи!
Стихопат.
©Данаил Антонов
16.06.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени