26 мар. 2007 г., 18:18
Живот!
Животът ми е битка безконечна
със северните морски ветрове.
Те вярата в човека ми отнеха.
Днес търся вече нови брегове.
Дори и тъмен, страшен и враждебен,
аз пак обичам този мой живот.
Лети, от вярата в утрото понесен
духа ми млад и пълен със любов.
Светът намръщен рязко ме поглежда,
учуден на младежката ми дързост.
Уплашен е от моята надежда
да разплета вековната му мъдрост.
Човекът днес безмълвен е останал.
Понятие със празна кухина.
Над ледения труп сега пируват
парите, фалша, подлостта...
© Теодора Стефчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво! Любовта и надеждата ще ни спасят!
-
Ми на мен много ми хареса,браво!
-
Хахха
Миси за критиката Трябва да има и такива коментарчета все пак никой не ти помага като само те хвали 
А иначе на тва му се вика символизъм,но няма да ти обяснявам Всеки има право на мение
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
