Животът ми е битка безконечна със северните морски ветрове. Те вярата в човека ми отнеха. Днес търся вече нови брегове. Дори и тъмен, страшен и враждебен, аз пак обичам този мой живот. Лети, от вярата в утрото понесен духа ми млад и пълен със любов. Светът намръщен рязко ме поглежда, учуден на младежката ми дързост. Уплашен е от моята надежда да разплета вековната му мъдрост. Човекът днес безмълвен е останал. Понятие със празна кухина. Над ледения труп сега пируват парите, фалша, подлостта...