26 mar 2007, 18:18

Живот! 

  Poesía
670 0 3
Животът ми е битка безконечна със северните морски ветрове. Те вярата в човека ми отнеха. Днес търся вече нови брегове. Дори и тъмен, страшен и враждебен, аз пак обичам този мой живот. Лети, от вярата в утрото понесен духа ми млад и пълен със любов. Светът намръщен рязко ме поглежда, учуден на младежката ми дързост. Уплашен е от моята надежда да разплета вековната му мъдрост. Човекът днес безмълвен е останал. Понятие със празна кухина. Над ледения труп сега пируват парите, фалша, подлостта...

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво! Любовта и надеждата ще ни спасят!
  • Ми на мен много ми хареса,браво!
  • Хахха Миси за критиката Трябва да има и такива коментарчета все пак никой не ти помага като само те хвали А иначе на тва му се вика символизъм,но няма да ти обяснявам Всеки има право на мение
Propuestas
: ??:??