Тя е далече. Някъде там е - оттатък.
С пух от глухарчета литва над тежкото вчера,
някъде тука останало - старо и кратко.
Там вярва в себе си. Тук сбира пръснати вери.
Там е от плът. От лалета си прави колиба.
Спи върху капка от вчерашен дъжд като в ложе.
Тука отчаяно пише се с думи на риба.
И неразбрана до истина – толкова може...
Тя вижда слънце през дупка на копче от рокля.
Слага света си в напръстник - за миг. И красиво.
Тя е далече оттук – под последния нокът.
Някъде там вдишва себе си. Жива е. Жива...