21 ene 2011, 13:41

Живот за Палечка 

  Poesía » Otra
1266 0 19

 

Тя е далече. Някъде там е - оттатък.

С пух от глухарчета литва над тежкото вчера,

някъде тука останало - старо и кратко.

Там  вярва в себе си. Тук сбира пръснати вери.

 

Там е от плът. От лалета си прави колиба.

Спи върху капка от вчерашен дъжд като в ложе.

Тука отчаяно пише се с думи на риба.

И неразбрана до истина – толкова може...

 

Тя вижда слънце през дупка на копче от рокля.

Слага света си в напръстник - за миг. И красиво.

Тя е далече оттук – под последния нокът.

Някъде там вдишва себе си. Жива е. Жива...

 

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??