Животът е една голяма сивота,
една изтъркана и измислена лъжа.
Всичко е обвито в мрак и тъмнина,
а в сърцето зее огромна празнота.
Той те поема, той ти отнема,
той те владее и с теб си играе,
докато не те подкопае.
Всичко е един театър,
един изтъркан спектакъл!
Мракът ни обгръща,
отчаянието ни поглъща,
останала е надежда за малко топлина,
за малко светлина.
Така ли трябва да живеем -
жадно да преглъщаш,
сърцето да се свива
и отново в тебе нещо да умира.
Падаш, ставаш и отново продължаваш.
Една безмислена битка, един обречен двубой.
Иска ти се да умреш,
но навярно има защо да спреш.
Виждаш светлинка в тунела
и устремено бягаш към нея,
ала тя е само мираж.
Дълго живял с тъга в душата
и вечно под ръка със самотата,
искаш да вкусиш от страстта и сладостта,
да почувстваш радостта и да се отдадеш на мига.
Ала това е само измама и в реалността го няма.
Тъжно притваряш очи,
ала сърцето боли и около теб всичко скърби.
Животът е една игра, безумна болка и тъга!
© Дияна Дамянова Все права защищены
истина е...много ме развълнува...но животът може да бъде и много красив...