Животът е една голяма сивота,

една изтъркана и измислена лъжа.

Всичко е обвито в мрак и тъмнина,

а в сърцето зее огромна празнота.

Той те поема, той ти отнема,

той те владее и с теб си играе,

докато не те подкопае.

Всичко е един театър,

един изтъркан спектакъл!

Мракът ни обгръща,

отчаянието ни поглъща,

останала е надежда за малко топлина,

за малко светлина.

Така ли трябва да живеем -

жадно да преглъщаш,

сърцето да се свива

и отново в тебе нещо да умира.

Падаш, ставаш и отново продължаваш.

Една безмислена битка, един обречен двубой.

Иска ти се да умреш,

но навярно има защо да спреш.

Виждаш светлинка в тунела

и устремено бягаш към нея,

ала тя е само мираж.

Дълго живял с тъга в душата

и вечно под ръка със самотата,

искаш да вкусиш от страстта и сладостта,

да почувстваш радостта и да се отдадеш на мига.

Ала това е само измама и в реалността го няма.

Тъжно притваряш очи,

ала сърцето боли и около теб всичко скърби.

Животът е една игра, безумна болка и тъга!