ЖИВОТЪТ МИ Е БУРНОТО МОРЕ,
НАД НЕГО САМО ГЛАРУСИТЕ СКИТАТ,
НА ДЪНОТО Е МОЕТО СЪРЦЕ,
ОТГОРЕ ТЕ ГО ГЛЕДАТ И МУ ВИКАТ.
НО ДЪНОТО НЕ ИСКАТ ДА ДОКОСНАТ,
ДЪЛБОКО Е, ЩОМ ЛИПСВА ИМ ЛЮБОВ,
ВЪЛНИТЕ МИ С ИГРИТЕ СИ ЖИГОСВАТ
И ИЗЛИТАТ ОТ МОЯ ЖИВОТ...
ЕДИН ПО ЕДИН ТЕ ОТ НЕГО ИЗЛИТАТ,
ЛЕТЯХА, НО НИКОЙ ТАКА И НЕ СПРЯ,
ПОНЯКОГА ВРЪЩАТ СЕ БЕЗ И ДА ПИТАТ,
НО ДЪНОТО... НИКОЙ НЕ ГО ПОЖЕЛА. ...