16.07.2008 г., 15:45 ч.

Животът ми 

  Поезия » Друга
647 0 5
ЖИВОТЪТ МИ Е БУРНОТО МОРЕ,
НАД НЕГО САМО ГЛАРУСИТЕ СКИТАТ,
НА ДЪНОТО Е МОЕТО СЪРЦЕ,
ОТГОРЕ ТЕ ГО ГЛЕДАТ И МУ ВИКАТ.

НО ДЪНОТО НЕ ИСКАТ ДА ДОКОСНАТ,
ДЪЛБОКО Е, ЩОМ ЛИПСВА ИМ ЛЮБОВ,
ВЪЛНИТЕ МИ С ИГРИТЕ СИ ЖИГОСВАТ
И ИЗЛИТАТ ОТ МОЯ ЖИВОТ...

ЕДИН ПО ЕДИН ТЕ ОТ НЕГО ИЗЛИТАТ,
ЛЕТЯХА, НО НИКОЙ ТАКА И НЕ СПРЯ,
ПОНЯКОГА ВРЪЩАТ СЕ БЕЗ И ДА ПИТАТ,
НО ДЪНОТО... НИКОЙ НЕ ГО ПОЖЕЛА.

ЖИВОТЪТ МИ Е БУРНОТО МОРЕ,
СЪРЦЕТО МИ НА ДЪНОТО ИЗТИЧА,
ОТИДОХА СИ ТОЛКОВА МЪЖЕ,
НО НИ ЕДИН ОТ ТЯХ НЕ МЕ ОБИЧА.

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??