На таз земя аз бях
На таз земя аз скитах
На таз земя аз някакси разбрах
Какво е да си човек. Живях
С всичката ми корест, воля, страх
С всичко туй, обичайки, живях.
Живях и светеше свещта
Да превъзмогна пак нощта
Но мисълта е като кама -
Робство, мрак, нищета
Разрязва те и изгасва свеща.
Бреговете на една самотна мисъл ...