Помръкна небето дъждовно и гóрко заплака.
Луната окръглена боязливо зад облак се скри.
Жълто-синя звезда откъсна се с вопъл от мрака,
полетя към простора, за да сбъдва човешки мечти.
А там, зад стъкла замъглени, до черно опушени
от гаснеща газова лампа и шпор нагорял,
в одеяло излиняло и вехто, призрачно сгушена,
неутешимо ридаеше върху лист пожълтял.
Ден подир ден пепелеят косите черно-смолисти,
треперят немощни длани, изпито лице,
мастилото бледо, отмито от сълзите бистри,
буца в гърлото от вопъл неистов, съкрушено сърце. ...