Ромашка (Златка Чардакова)
150 1312
8 oct 2022, 20:42

Нюанси на сиво 

  Poesía
243 1 5

Помръкна небето дъждовно и гóрко заплака.

Луната окръглена боязливо зад облак се скри.

Жълто-синя звезда откъсна се с вопъл от мрака,

полетя към простора, за да сбъдва човешки мечти.

 

А там, зад стъкла замъглени, до черно опушени

от гаснеща газова лампа и шпор нагорял,

в одеяло излиняло и вехто, призрачно сгушена,

неутешимо ридаеше върху лист пожълтял.

 

Ден подир ден пепелеят косите черно-смолисти,

треперят немощни длани, изпито лице,

мастилото бледо, отмито от сълзите бистри,

буца в гърлото от вопъл неистов, съкрушено сърце.

 

Явяват се спомени свидни, безвъзвратно отминали,

в студени нюанси на сиво, всевечен  сюжет.

Танцува омайно с живота си в ритъм на римите.

горещо и влюбено пее в прощален куплет.

 

Прегръща душата небесните пасбища, любимият я позовал.

Наднича тревожно луната окръглена, небето пак заваля.

Звездата тъжовно проблясва и гасне, догаря лист пожълтял.

загърната във вехтото одеяло, щастлива към простора полетя.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мила Тони, от все сърце благодаря!
  • Доста силни емоции усещам в този стих.
    "неутешимо ридаеше върху лист пожълтял." - добре си описала състоянието.
  • Благодаря, Мини! Благодаря, Тоти! С пожелания за слънчева неделя!
  • "Танцува омайно с живота си в ритъм на римите.
    горещо и влюбено пее в прощален куплет."
    Много хубаво и тъжно.
    Поздрави!
    Успех!
  • Злати, много хубаво и смислено пишеш, хареса ми стихът и те поздравявам!
Propuestas
: ??:??