6 мая 2009 г., 11:11

Кафе 

  Поэзия
499 0 7

          КАФЕ

 

Сега във теб, погледа ми застива.

Сякаш носиш горчиво кафе на зърна.

Гледам бялата блуза с вечна крива.

Тя с кафето е дъх на далечна страна.

 

Влудява ме страстния мирис –

напитката със вкус на любов.

Без фокус е очният ирис -

застива в ароматния зов.

 

От чашата с форма на гръд,

да пия съм още готов.

И може би тръгвам на път –

със глътка горчива любов.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??