Очи кафяви,
очи безмълвни
се вливат в мен и аз забременявам.
Зеници мокри,
зеници пълни
събуждат дързостта ми да създавам.
Те дават много,
а искат малко,
защото са родени да оплождат.
Те са мастило
във химикалка,
която пише първата си рожба.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
Благодаря на всички!