27 oct 2010, 13:56

Кафяво мастило 

  Poesía » De amor
904 0 24

Очи кафяви,

очи безмълвни

се вливат в мен и аз забременявам.

Зеници мокри,

зеници пълни

събуждат дързостта ми да създавам.

 

Те дават много,

а искат малко,

защото са родени да оплождат.

Те са мастило

във химикалка,

която пише първата си рожба.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??