Кахъри (ама бели) :)
Разсълзих се (щото съм ревлива)
ама обещах, ще сълзя с усмивка.
Знам, ще кажете, че съм страхлива,
малко да, далеч съм от преструвка.
И така треперя, чак се притеснявам,
сбор във село Откровеново ще има.
Леле, пред хора ще да се появявам
и трептя си, не за двама, а за трима.
Обеща ми Светлето, че ще намине,
бе ще помага, по нея да повикам,
от викане щяло бързо да ми мине.
Боже, дано да стане, така я чакам.
Ще стане друг път! Хвана ме грипа,
едва говоря, гласа взе, че ми падна,
но за беда пък заболя ме и кръста
и не мога се наведа, да си го земна.
Явно ме саботира старото ми тяло,
мисли, че лесно може да ме спре.
Обаче (тялото) съвсем не е познало.
И с жестове се вика, даже по-добре.
(а)
© Анета Саманлиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Обещах, ама...Не ми се идваше, защото на тези срещи е много гадно. Аз пък си изкарах страхотно тука. Едно пране ми се отвори, едно чистене, гладене - красота! Какво ще се занимавам да ходя по кръчми - мъка. Яд ме е, че не можах да дойда, ама няма да си призная. Колко е по-хубаво да миеш прозорци, знаеш ли, Етчи?!
-
Развесели ме, Ани!
Прегръдчица! -
И аз се усминах през сълзи , мила Ани, колко си ми близка до душата и сърцето.С обич.
-
Сестричке,браво и прегръдка силна
Поздрав!!! -
Ха така, няма да се предаваме, я!!!
-
Важното е всички кахъри да са "бели", нали?
-
Браво, Етчи! Страхотно е!
Поздрави и усмивки!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радвам се, че съм ви усмихнала.
Мале, Светле, ах как ти завиждам ... (много, ама благородно)
Пък аз се подлъгах и отидох, мъка, мъка ... (така ми се пада)
Е нищо де, то обещанието не е като завещанието, здраве да е ...
Поздрав и усмивка за всички.