Кахъри (ама бели) :)
Разсълзих се (щото съм ревлива)
ама обещах, ще сълзя с усмивка.
Знам, ще кажете, че съм страхлива,
малко да, далеч съм от преструвка.
И така треперя, чак се притеснявам,
сбор във село Откровеново ще има.
Леле, пред хора ще да се появявам
и трептя си, не за двама, а за трима.
Обеща ми Светлето, че ще намине,
бе ще помага, по нея да повикам,
от викане щяло бързо да ми мине.
Боже, дано да стане, така я чакам.
Ще стане друг път! Хвана ме грипа,
едва говоря, гласа взе, че ми падна,
но за беда пък заболя ме и кръста
и не мога се наведа, да си го земна.
Явно ме саботира старото ми тяло,
мисли, че лесно може да ме спре.
Обаче (тялото) съвсем не е познало.
И с жестове се вика, даже по-добре.
(а)
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Обещах, ама...Не ми се идваше, защото на тези срещи е много гадно. Аз пък си изкарах страхотно тука. Едно пране ми се отвори, едно чистене, гладене - красота! Какво ще се занимавам да ходя по кръчми - мъка. Яд ме е, че не можах да дойда, ама няма да си призная. Колко е по-хубаво да миеш прозорци, знаеш ли, Етчи?!
-
Развесели ме, Ани!
Прегръдчица! -
И аз се усминах през сълзи , мила Ани, колко си ми близка до душата и сърцето.С обич.
-
Сестричке,браво и прегръдка силна
Поздрав!!! -
Ха така, няма да се предаваме, я!!!
-
Важното е всички кахъри да са "бели", нали?
-
Браво, Етчи! Страхотно е!
Поздрави и усмивки!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се, че съм ви усмихнала.
Мале, Светле, ах как ти завиждам ... (много, ама благородно)
Пък аз се подлъгах и отидох, мъка, мъка ... (така ми се пада)
Е нищо де, то обещанието не е като завещанието, здраве да е ...
Поздрав и усмивка за всички.