КАКВО ОСТАНА
Любов раздавах с пълни шепи.
Последната я грабна черна врана.
Днес не виждам със очите слепи.
Сега се питам, какво остана?
Душата си пилеех като Крез.
Сега е рана върху рана.
От мен измести поглед Зевс.
Животът ми кръст остана...
© Мимо Николов Все права защищены