21 окт. 2011 г., 00:13
Въздухът горчи.
Сърцето ми на две се свива
и после се усмихва.
Мечтата в гняв и болка се превръща,
въздишките във сиво.
Не можем спиралата си да изтрием,
без да насълзим окото.
И в бездни изпадаме,
в страстта се вплитаме и любим.
И мразим го.
Човеци прости и обикновени.
Души на тлен и плен на свойта орис. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация