Аз неведнъж съм се прераждал,
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна?
До мъдростта на мъчния поет?
Какво, че ти макар прекрасна,
очите правиш ми морета?
А моите любовни Музи
защо със клетви ме наричат?
Нима сърдечната контузия
ме прави труден за обичане? ...