17 sept 2022, 9:26

Каквото - толкова! 

  Poesía » De amor
316 0 1
Аз неведнъж съм се прераждал,
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна?
До мъдростта на мъчния поет?
Какво, че ти макар прекрасна,
очите правиш ми морета?
А моите любовни Музи
защо със клетви ме наричат?
Нима сърдечната контузия
ме прави труден за обичане? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??