Сърцето ми от горест гореше,
от очите ми капеше жал.
В ъгъла на тъмната стая,
мрежички светлина се крадяха.
Потъваха в черния мрак
и се завиваха с коси от утеха,
пръсваха се на стотици парчета
и се разкапваха в кална печал.
© Илияна Димова Все права защищены