КАМБАНАТА БИЕ ЗА МАМА

Във слънчевата майска утрин

звън на камбана се разнася.

Наред със птича песен "дзин, дзин",

за мама тъжна вест оглася.

Дошла да им каже "сбогом" тук,

в града, на къщата, на двора,

на стряхата с стария капчук,

лози, дръвчетата, стобора.

На ябълката разцъфтяла -

без вазичка букетче бяло.

Във този дом тя живяла,

тук миналото ù е цяло.

Влязла като млада хубавица,

до късен залез доживяла.

Отгледала добри дечица,

на хората сърце отдала.

Сега е тиха, мълчалива.

Във вечен сън е тя заспала.

Живот достоен си отива.

Завет достоен завещала.

Затуй сега, глави навели,

минават хора в върволица.

От нея само добро видели,

дошли да палнат ù свещица.

Във зенита слънцето блести.

Навън се тъжен звън разнася.

Мила моя майчице, прости!

Веч катафалка те отнася.

За сетен път в този скръбен час

минаваш улици познати.

Толкоз години била си с нас.

Не ще забравим добрината ти.

Последен миг, последно "сбогом".

Закриват и покрова с цветя.

Почивай в мир в вечния си сън

и паметта ти да е свята.