КАМБАНАТА БИЕ ЗА МАМА
Във слънчевата майска утрин
звън на камбана се разнася.
Наред със птича песен "дзин, дзин",
за мама тъжна вест оглася.
Дошла да им каже "сбогом" тук,
в града, на къщата, на двора,
на стряхата с стария капчук,
лози, дръвчетата, стобора.
На ябълката разцъфтяла -
без вазичка букетче бяло.
Във този дом тя живяла,
тук миналото ù е цяло.
Влязла като млада хубавица,
до късен залез доживяла.
Отгледала добри дечица,
на хората сърце отдала.
Сега е тиха, мълчалива.
Във вечен сън е тя заспала.
Живот достоен си отива.
Завет достоен завещала.
Затуй сега, глави навели,
минават хора в върволица.
От нея само добро видели,
дошли да палнат ù свещица.
Във зенита слънцето блести.
Навън се тъжен звън разнася.
Мила моя майчице, прости!
Веч катафалка те отнася.
За сетен път в този скръбен час
минаваш улици познати.
Толкоз години била си с нас.
Не ще забравим добрината ти.
Последен миг, последно "сбогом".
Закриват и покрова с цветя.
Почивай в мир в вечния си сън
и паметта ти да е свята.
© Анка Келешева Todos los derechos reservados