17 июл. 2009 г., 11:27

Камък 

  Поэзия
390 0 5

           КАМЪК

 

Бях отломка от скалите –

отдавна паднах от тях.

Над мене мътеха орлите,

от бури ръфан, изтънях.

 

Със грохот се търкулнах.

Водата завъртя ме в бяг.

Люлеех се в пътека лунна –

над хребета на стихнал бряг.

 

А времето – всевластник зъл,

във нокти ме грабна и разби.

Сега на пътя съм чакъл,

стъпкан от безброй съдби...

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??