korsar (Мимо Николов)
526 155
17.07.2009 г., 11:27 ч.

Камък 

  Поезия
391 0 5

           КАМЪК

 

Бях отломка от скалите –

отдавна паднах от тях.

Над мене мътеха орлите,

от бури ръфан, изтънях.

 

Със грохот се търкулнах.

Водата завъртя ме в бяг.

Люлеех се в пътека лунна –

над хребета на стихнал бряг.

 

А времето – всевластник зъл,

във нокти ме грабна и разби.

Сега на пътя съм чакъл,

стъпкан от безброй съдби...

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??