МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
25 июн. 2020 г., 16:00

Канон 

  Поэзия
807 4 19

Вълни в хладен бяг се застъпват,

настъпват брега незлобливо.

Брегът незлобливо потръпва,

потръпва, усмихнат свенливо.

С усмивка свенлива отдръпва,

отдръпва копнежа на хълма.

С копнежа си хълмът размътва,

размътва вълните безмълвно.

Вълните безмълвно изтриват,

изтриват следите му жадни.

Следите му жадни попиват,

попиват тъга безпощадна.

Тъга безпощадна и песен,

и песен на вятъра дорест –

рефрен, от морето отнесен:

"Морето не ще се повтори!"

 

16.06.2020

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Стойчо. Честит празник и на теб и на всички автори и потребители в сайта! Честит имен ден на тези, които носят името на Света Богородица и производните имена! Здраве и благоденствие!
  • Честит Имен Ден,Мария!🌹
  • Благодаря, Петре. Думата "канон" има няколко значения. Тук е употребена само в музикалния смисъл. Но си носи неизбежно и отглас от останалите конотации. В това стихотворение водеща е формата и се радвам, че се долавя и някакъв смисъл, все пак☺. Колкото до "другата тема", понеже ме разконспирира, ще кажа само, че предпочитам определението "дайджест". Дори смятах да го сложа като подзаглавие на романа, който пиша в момента, защото се отнася за него. Но сега, след като "изплюх камъчето" - за което твоят коментар ме подтикна, може да се наложи да измисля нещо друго, за да е интересно. Или пък не☺. Само не разбрах защо точно 178 думи. Това произволна цифра ли е или имаш нещо предвид? Не го приемам като нападка, само съм любопитна. Още веднъж благодаря и честит празник!
  • Тази работа с повторенията и аз много я тача и обичам. Много добре си ги напаснала, стегнато е като класика, без да е синкопирано като фънк например. Самите думи са добре подбрани и носят усещане за мелодичност, и наистина - канон. Обичам каноничното пеене, но това вече не е по темата, но пък затова и ми хареса. Ако беше съшито с бели конци - едва ли. Много добро, и стига вече, че сигурно написах 178 думи вече.
  • Благодаря за коментара, Георги. Даде ми идея в твоя чест да кръстя в романа си "СО -вид" Света извън Книгата "Миден" - на гръцки - нула. Само да не се възгордееш! ☺Шегувам се. Това съм го решила отдавна, логично е. Радвам се, че смяташ стихотворението ми за хубаво и оценяваш по съвест. А аз съм неблагодарна и не те оценявам и не ти пиша коментари. Сигурно съм си заслужила нулите от теб.
  • Хубаво.
  • Мина ми през ум да повторя началото на предходния стих в средата на следващия, както е реално при канона, но щеше да се получи едно безкрайно повторение и без мелодията нямаше да е интересно. Сега има край. Идеята е, че дори и в рамките на морето всичко да се повтаря, самото море няма да се повтори. Нещо от рода на парадокса " Ако кажеш, че си лъжец, истината ли казваш или лъжеш?" Благодаря и на двете. Благодаря, Кети, коментирала си, докато пиша. Радвам се, че се харесва.
  • Истинска песен без музика!
  • Поздравления!
  • Стойчо, благодаря.Не познавам толкова добре творчеството на Николай Лилиев, имам едно стихотворение, което е вдъхновено от неговите "Кръгозори надвесени", но то е рондо, с някои мои трансформации. Символистите са виртуози на формата, както и Лилиев, използвали са почти всички възможни поетични тропи и похвати, и са въвели много нови. Не претендирам да съм "изобретила" епанафората. Само съм я използвала, за да създам канона и съм направила паралел с вълните. Предполагам, и това е достатъчно, за да се хареса стихотворението. От отзивите виждам, че има интерес и това ме радва. Дани, Дени, Георги, благодаря и на вас.
  • Интересно и като стих и като оформление с тази крайна думичка, начало на следващ ред.
    Поздравявам те.
  • Мария, много ти е хубаво това стихотворение!
  • Наистина е канон.Харесва ми Мария!
  • Хубаво е!
    Тези повторения са характерни за символистите. Николай Лилиев използва в няколко свои стихотворения епанафора, с което успява да създаде прекрасен словесен пейзаж и постига философско внушение в читателя.
    Поздравления, Мария!
  • Райне, предполагам, че е и епанафора, и епанадоза, не съм се замисляла, когато го писах. Дори не знаех как точно се казва.Сега проверих и се сетих, че съм срещала епанастрофа в руската поезия. Но това не знам, може и да има. Исках само да напиша нещо, което да наподобява музикалната форма канон и се получи това. Ирина, напластяването е заради "застъпването" на вълните, като мелодията в канона, трогната съм от хубавите думи. Ирен, морето е за всички и за всеки поотделно, всеки го вижда по свой начин и всеки си има свое море, радвам се, че моето в това стихотворение ти харесва. Николай, има епанафора, това беше начинът и предизвикателството да направя канон без мелодия. Благодаря ви.
  • Хареса ми застъпването на епанафората тук, която обрисува картината в пълнота!
    Браво Мария!
  • Не мога да подмина, без да споделя, че много, много ми хареса това морско стихотворение!
  • Много красиво напластяване. Рядко съм срещала така написан стих. Струва си всяка прочетена дума!
  • ЕПАНАФОРА ли е това, Мари...кажи на мен, която се опитва да се научи...наистина ми е интересно - не само засилват внушението ни и пояснява самото повторение...като ЕПАНАДОЗА ...
    нищо не разбирам аз, но ми е страшно интересно!
    Винаги от теб може да се научат много неща!
    Морето...морето....толкова значения на този обобщен образ...
    Хубаво е при теб!
Предложения
: ??:??