Вълни в хладен бяг се застъпват,
настъпват брега незлобливо.
Брегът незлобливо потръпва,
потръпва, усмихнат свенливо.
С усмивка свенлива отдръпва,
отдръпва копнежа на хълма.
С копнежа си хълмът размътва,
размътва вълните безмълвно.
Вълните безмълвно изтриват,
изтриват следите му жадни.
Следите му жадни попиват,
попиват тъга безпощадна.
Тъга безпощадна и песен,
и песен на вятъра дорест –
рефрен, от морето отнесен:
"Морето не ще се повтори!"
16.06.2020
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados