Омръзна ми да бъда просяк,
да моля със протегната ръка
благоволението твое,
милувката, споделянето, нежноста.
Омръзна ми да клякам на колене,
да искам капчица роса,
да чакам и да гледам нощем
как изгрява бледата луна.
А беше времето, когато ти даваше ми
нежноста, споделяше по всяко време
дори и с неизказани слова.
Аз жив съм и живота мой ти дадох. ...