Noel
27 результатов
Есента попарила е всичко.
Покрила е с оранжеви листа
земя, душа, сърце и всичко...
Изгони и зелените поля.
Останали са много малко, ...
  813 
Разкрих душата си изцяло.
Сложих я в твоите крака.
От тебе исках само
стъпките във нея да не са...
Страха – защитника железен ...
  1043 
Разрязвам с длан тъгата,
обгърнала ме кат с воал
и търся пътя в тъмнината,
като слепеца треперещ над бокал.
Душа и стон са слети във едно, ...
  912 
Стояхме с него двамата в нощта
и гледахме се като братя .
Погледът ни, срещнал се във мрака,
разказваше за дневната тъма.
Разказваше за нощни битки, ...
  959 
Цветът оранжев на пустинята
изгря в моята душа.
С лъчите нежни на отминали
стари неизказани слова.
Почувствах как проникват ...
  861 
Зима - белота.
Черна стъпка в снега.
Мъртва красота.
  1082 
Защо така се разминаваме,
защо така поглеждаме встрани.
Защо искрата пламнала
престана вече да гори.
Къде изчезна лятото, ...
  1550  12 
Тя - Anita765 ( Ани Монева) и Той - Noel (Ноел)
Земята покрих със бяла пелена,
дано започнеш отново да мечтаеш.
Снежинки гонят демонската чернина,
искам реката си да начертаеш. ...
  1404  13 
Anita765 ( Ани Монева) и Noel (Ноел)
Хората се разминават,
трябва ли така да бъде?
Чувствата се разпиляват,
затова кой ще ни съди? ...
  1167  12 
На изоставените деца от дома в гр. Калофер
Усмивка тиха и сломена
във въздуха лети.
Очите тъжни и студени,
в съзнанието хлад струи. ...
  1046 
Избягй ти от черната неволя
в стремежа си да дирш дом,
във който весел и спокоен
глава да сложиш с нежен стон.
Избягай търсещ, неспокоен, ...
  899  12 
Жадуваш ли – вода от извора пийни
Бленуваш ли – с мечтите си очите затвори
Ревнуваш ли – в душата мракa пускаш ти
Целуваш ли – с сърцето друго докосни
Обичаш ли – устни слети във едно ...
  913 
Опрях ръцете си в земята,
за да почувствам как тупти.
Опрях и не очаквах
трева да станат.
Видях как детството отмина, ...
  1002  12 
Как свети слънцето – прекрасно.
Как милва с топлата ръка,
как зайчетата бягат в безопасност,
подгонени от облачната синева.
Как вятърът играе свежо ...
  862 
Омръзна ми да бъда просяк,
да моля със протегната ръка
благоволението твое,
милувката, споделянето, нежноста.
Омръзна ми да клякам на колене, ...
  1343  12 
Стрелките на часовника погледнах,
как следват неуморно своя впряг.
Как времето от нас открадват,
като оттеглящ се, топящ се сняг.
И гледат ни с металните клепачи ...
  1491 
Когато погледа му срещнах,
почувствах толкова тъга,
встрани погледнах безутешен,
срама да скрия на мига.
Тъгата носеше се с него ...
  948  11 
Не ме наричай безутешен,
недей да търсиш в мен подслон.
Аз нямам нищо тука вече,
раздадох го изцяло - без резон.
Разкъсай ми душата черна, ...
  1409  15 
Веднъж, когато с Дявола седяхме
на чаша вино и мезе,
попитах го какво е обич,
посмял ли би сега да я даде.
Погледна ме с очи си тъмни, ...
  1061  10 
Понякога, когато вечер лягам
и взимам спомените във ръка,
аз тайничко се уповавам
на миналите през деня неща.
Тогава с нежна ласка ги завивам, ...
  847 
С целувка нежна, като кадифе,
аз искам тебе да обгърна,
с ръце, душа и от сърце
да те погаля и прегърна.
Живота ти да променя, ...
  1072  12 
Скалата се издигаше високо, високо, погледнах нагоре, слънцето ме заслепяваше и сякаш върхът й бе забит високо в облаците. Приличаше на айсберг забит в ситния морски пясък. Вълните се опитваха безрезултатно да стигнат до нея. Блъскаха се в пясъка, оттегляха се и отново неуморно се втурваха към нея. ...
  1218 
Отварям очи. Поглеждам света. Различен е. Нещо се е случило, нещо витае във въздуха. Някакво нежно докосване, някакво ухание, една усмивка, две очи, две звездички.
Твоите очи, твоята усмивка ме гали. Закача се и ме кара да се чувствам щастлив. Витае обичта и нежното й докосване. Сякаш гали с хиляди ...
  2112 
Намерих ли те?
Намерих ли ръцете?
Намерих ли това, което търся - призрак в мрака?
Принцесата, която не съм виждал. Или отново е илюзия, игра на светлина. Игра на черна магия, решила да се полюбува на хвърлените стремглаво напред надежди и желания.
Не искам да се лъжа. Не искам да те лъжа. Какво ще н ...
  1947 
Когато времето отнеме,
и малкото останало във нас,
и с зимен полъх те зарее
във миналото с тъжна страст,
Тогаз с надежда, окрилен ...
  873 
Навън е нощ - тъмна и непрогледна. Сетивата са изострени. Търсят нещо в мрака. Може би това е инстинкта на звяра, търсещ плячка. Преминал през вековете. Останал в нас, някъде много дълбоко стаен, потаен.
Може би не е звяр, а просто е желание за близост. За нежна ръка, която да докосва едно тяло, коп ...
  1924 
Изоставен - чувството е жестоко. Прониква във всяка пора на тялото ти, бавно и постепенно. Притиска всяка клетчица от него. Смачква го, започвайки от самочувствието. С него се преборва най-лесно. Като борец по сумо го хваща и хвърля на земята, после с нескрито удоволствие бавно, сякаш наслаждавайки ...
  2064 
Предложения
: ??:??