19 янв. 2013 г., 10:10

Капки 

  Поэзия
441 0 2

КАПКИ

 

Дъждовните капки я разбиват

и най-твърдата гранитна скала.

Капка по капка я доубиват,

нищо, че е монолитна била.

 

Слънцето с лъчите им помага,

вятърът буен и той е със тях.

Накрай какво от нея остава? -

минала слава и купчинка прах.

 

Често и в живота така става.

Гледаш човека - твърд като гранит.

С′ сила никой не го побеждава,

но дума по дума - виж го разбит.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??