cloudmaker (Деймиън)
31 25
28 февр. 2009 г., 20:35

Кардио 

  Поэзия » Любовная
818 0 8
 

в кафе удавяме "обичам те"

и с ножици оформяме сърце

голямо колкото Антарктика

от лед и тъкани на китове

с две камери - азотни сауни

сглобявано набързо вкъщи

и между паузите на работа

 

 

по ръбовете жълти лишеи

отвътре кухина и кестени

набрани някога наесен

сега баластра спомен тесен

 

 

и по утайката отгатваме за

онзи ден на двете "сбогом"

попиваме го със салфетки цял

до гладък континент от бяло

на който чувстваме без звук

туп-туп

където всичко живо млъква

за да остави айсберг смърт

отчупен от "без теб не мога"

© Деймиън Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • изкефи ме!
  • мдам
  • като дефибрилатор си, човече...

    уау!
  • добре де, това го прочетох още снощи ...

    но си оставих готините за ... десерт, щото зная какво ще си причиня ако чета готини - скапани ...

    но ти затвори с последния коментар ..
    да си кажа обаче - харесах!
  • Смешко, благодаря, темата (доколкото има такава) и мен ми е втръснала до болка. Причината да го кача обаче е, че рядко пиша нещо в момент на тотално психясване... а вчерашният следобед ми беше (и все още ми е) тотално бяло петно в паметта, не питай какво съм правил, за да си го причиня :/
    Ева, и аз се кефя на Пикасо. Не знам дали това тука е 'елитарно' или не, но се радвам на различните оценки
  • Обожавам абстракцията , но на Пикасо.А това тук какво е-елитарно , може би?
  • ето пример за втръснала ни до болка тема
    ама написано ... чаровно...

    харесах ...
  • Ще помоля редакторите за едно много просто нещо - да спрат да ми редактират заглавията! Няма нужда от подобно престараване :Х
Предложения
: ??:??