28.02.2009 г., 20:35 ч.
Кардио
в кафе удавяме "обичам те"
и с ножици оформяме сърце
голямо колкото Антарктика
от лед и тъкани на китове
с две камери - азотни сауни
сглобявано набързо вкъщи
и между паузите на работа
по ръбовете жълти лишеи
отвътре кухина и кестени
набрани някога наесен
сега баластра спомен тесен
и по утайката отгатваме за
онзи ден на двете "сбогом"
попиваме го със салфетки цял
до гладък континент от бяло
на който чувстваме без звук
туп-туп
където всичко живо млъква
за да остави айсберг смърт
отчупен от "без теб не мога"
© Деймиън Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
изкефи ме!
-
мдам
-
като дефибрилатор си, човече...
уау! -
добре де, това го прочетох още снощи ...
но си оставих готините за ... десерт, щото зная какво ще си причиня ако чета готини - скапани ...
но ти затвори с последния коментар ..
да си кажа обаче - харесах! -
Смешко, благодаря, темата (доколкото има такава) и мен ми е втръснала до болка. Причината да го кача обаче е, че рядко пиша нещо в момент на тотално психясване... а вчерашният следобед ми беше (и все още ми е) тотално бяло петно в паметта, не питай какво съм правил, за да си го причиня :/
Ева, и аз се кефя на Пикасо. Не знам дали това тука е 'елитарно' или не, но се радвам на различните оценки
-
Обожавам абстракцията , но на Пикасо.А това тук какво е-елитарно , може би?
-
ето пример за втръснала ни до болка тема
ама написано ... чаровно...
харесах ... -
Ще помоля редакторите за едно много просто нещо - да спрат да ми редактират заглавията! Няма нужда от подобно престараване :Х
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
