Разбиват се вълните с плясък
и пръскат ме с вода.
Сама съм посред птичи крясък,
далече от света.
Скалата хлъзгава прегръщам
със двете си ръце.
И сядам, да не се пързулна
с ранени колене.
Над мене облаци високи,
а вятърът играй
с изтласканите водорасли,
кипящи като в чай.
От бяло, синьо и от злато
покоят чак трепти.
Дори не знам дали ще можеш
да ме намериш ти.
© Павлина Гатева Все права защищены