670301 (Павлина Гатева)
1387 361
2 jul 2009, 15:52  

Картичка от морето 

  Poesía » Otra
1268 0 11

Разбиват се вълните с плясък
и пръскат ме с вода.
Сама съм посред птичи крясък,
далече от света.

Скалата хлъзгава прегръщам
със двете си ръце.
И сядам, да не се пързулна
с ранени колене.

Над мене облаци високи,
а вятърът играй
с изтласканите водорасли,
кипящи като в чай.

От бяло, синьо и от злато
покоят чак трепти.
Дори не знам дали ще можеш
да ме намериш ти.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във:

Стъпки 9. Поезия от български учени. СУБ 2018, с. 69.

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??